Ниенте

Анотация за романа на Емил Орманов „Ниенте"

Новоизлезлият роман на Емил Орманов „Ниенте" взривява литературното пространство със своята необичайност - страстна изповед, изваяна с филигранно изящество, в която главният герой минава през превъплъщенията на романтизма, идеализма и непосредственото лирично откровение към дълбоко почувстваната горчива истинност на своите наблюдения, духовни брожения и откровения. Един дълбоко социален роман с ярко изразен полемичен патос, за който се споменава още в самото начало - за руините на Римската империя в настоящето, за залеза на античния култ на вярата, за падението на днешния свят и помръкването на религията, за унищожението на сакралното, заменено от профанизацията на настоящето. Неслучайно първата част на романа се нарича „Поклонението" - императорът Марк Аврелий излиза от своята време-пространствена и духовна автентичност, преминава през вековете и попада в днешния свят, за да се поклони на религиите от миналото и да се ужаси от обруганите светини на настоящето. Романът е разказ за пропадането на една култура. Марк обикаля света, за да види какво е останало от древния Рим. Марк Аврелий, с гордата си императорска осанка и ярко изразеното си чувство за хуманност и справедливост, се рее свободно из различните градове и реликви на древните архитектура и изкуство, с пиетет към величествените останки от миналото, изтръгнати от властта на разрухата. Втората част се нарича „Оттеглянето". След като е посетил всички свети места, Марк Аврелий претърпява странно преображение: святото резонира в него с колебливите обертонове на съмнението и невярата, горчивината на трагичното прозрение. Светостта е обругана. Лирическият аз се движи в проекциите на разочарованието и покрусата от видяното и преосмисленото. С поглед далеч назад, към историческото минало, героят отива до родоначалниците на човешката цивилизация, трасирали с безбройни загуби пътя " към съвременността. Финалът на жертвоприношението не е неочакван. Той се превръща в бурлеска, в гротеска на сакралната изповед. Величественият император, вече само играчка в ръцете на Фатума, се завръща през огромното кърваво зарево -през вековете - към своята древна земя, Рим.