Маймунската кожа

„През прозореца го погледна свечеряването, зад стъклата се трупаше розовото нищо на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, подкани го да налее, както си е било досега. Нищото зад прозореца и скочът се оказаха в еднакъв цвят."

Петър Манев мрази хората, но тъй като не му липсва великодушие, мрази и себе си. Религията му е свързана с копнежа за друга форма на живот и когато се налага да намери предназначение на една маймунска кожа, пъзелът на неговото съществуване се подрежда. Геологът се отправя към африканската джунгла, но не като човек, а като горила. Постепенно забравя своята вродена природа и само от време на време сънува любовниците от близкото си минало.

Как ще се развие този спектакъл на фантастичните хипотези - четете в абстрактната повест на Борис Априлов.