Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията "Възкресените: „Царица Елеонора Българска" „Неговата любима. Ботев и Венета - баладата на века", „Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица", а също романът „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски".

Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч". Живее и работи в Търговище.

***

Прегърна ме така силно, като че искаше да ме вмести в себе си. Косата му миришеше на йод, а целувките му бяха кратки и твърди, като докосване на печат. Белязваше ме. През решетката блесна слабото зимно слънце. Той като че за пръв път го виждаше. Зарадва му се, посочи го с ръка.

- Виж... и слънцето също...

Рязко ме откъсна от гърдите си, придърпа ме да застана до него - двамата рамо до рамо - като пред съд или пред олтар... Очите му ме огряваха с онази богова светлина, дето съм я виждала да струи само от иконите на Исус. И запя високо и силно като в катедрала...

Венчается рабиня Божия Евгения рабу Божему Василу... венчается раб Божий Васил рабине Божей Евгении... во имя Отца и Сина, и Святого духа... Амин...

Там, на ръба между живота и смъртта... един миг, в който щях да остана заключена до края на живота си.

- Защо, Василе...

- За да сме заедно Горе, Евгения...

И пак. Притиснати, двамата с общ дъх, с общ пулс... невинни като току-що сътворени... Той прегръщаше живота, аз прегръщах смъртта.