Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония

УВОД

В края на 2020 г. България на няколко пъти не даде съгласие за започването на преговорния процес за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз. Като основен аргумент се изтъква, че Скопие системно не спазва Договора за приятелство между двете държави от 2017 г. Като открити проблеми София посочва масовите фалшификации на историческото минало, репресиите над лицата със съхранено българско самосъзнание и характера на официалния език на Скопие.

Партньорите на България в ЕС се съобразяват с тази позиция. На 16 декември 2020 г. посланиците на страните-членки в ЕС приеха българските изисквания по отношение на „погрешната интерпретация на историята" и включиха пълното име на Република Северна Македония в своите заключения. Но за незапознатите с българското минало и език, официалната позиция на София до известна степен остава неразбираема.

Слабост в българската политика е, че до този момент не е съумяла да разкрие пред външнополитическите си партньори същността и мащабите на извършеното в комунистическа Югославия езиково разделение и тоталното фалшифициране на съществуващите документи. Не е показала и как нагледно в наши дни в Скопие продължава да се извършва кражба на българското културно-историческо наследство, не е дадена гласност на системното нарушаване на човешките права, както и на физическите репресии и убийства на несъгласните с тази политика граждани. А посочените факти показват по какъв начин се утвърждават фалшификациите и потвърждават наличието на приемственост на тоталитарните практики от близкото минало като поставят много сериозни въпроси. Настоящият анализ дава отговор на тези въпроси.

***

Автори:

Владо Тренески, Деян Танчовски, Ерлин Аго, Иван Николов, Илия Стояновски, Методий Иванов, Румен Сребринов, Спас Тошев