„...Монографията съдържа разнообразна информация: от сравнение на дефинициите за изречение в българската граматична литература в течение на 120 години, през представянето на различните видове прости и сложни изречения, до проблемите на езиковата типология, прагматичната насоченост на изказването, връзката на езика с мисленето и приложението на интердисциплинарни подходи. По този начин книгата се превръща в енциклопедия за знание...

Работата с конституентни правила, прилагането на Теорията за управление и свързване, конфигурационният синтактичен анализ, както и построеният статистически модел осигуряват надеждни съвременни изследователски инструменти за анализ и описание на изреченските структури. Трудът се отличава със задълбочена теоретична интерпретация на синтактично равнище, с приложение на съвременни лингвистични теории, които разширяват възможностите за разбиране и използване на синтактичното знание, с комплексен подход при анализа на езиковите явления, опиращ се на неразривната връзка между морфология, синтаксис и семантика.

Въвежда се изреченската структурография, която може да се разглежда като самостоятелна приложна област на синтактичната наука с потенциал да се превърне в отделна дисциплина. Изследването на количествените параметри на изреченската структура за първи път предоставя данни, които подпомагат теоретичните заключения.

Трудът представлява интерес не само за специалистите по синтаксис, но и за занимаващите се със стилистика, морфология, теория на превода, лингвистика на текста и съпоставителни изследвания на българския език с други езици..."

проф. д-р Светла Коева, Институт за български език, Българска академия на науките

***

„...Науката за изречението е представена преди всичко като натрупване на разбиране посредством собствено наблюдение и взаимодействие с езика. Този подход представя вдъхновяваща методологическа и методическа парадигма на заниманията със синтаксис.

Структурографският анализ предоставя и аргументи в подкрепа на споделяната от авторка визия за „индивидуална граматика" и може да се разглежда като източник на ново или добавено синтактично знание. В този смисъл цялостното изследване е и принос към философията на езика не само поради многобройните препратки към редица трудове от древността до идеите на Чомски, но и в авторовия поглед към връзката между език и мислене в дълбоката „индивидуална граматика".

Специално искам да отбележа езика, на който е написана монографията. Той е не само ясен и точен. Авторката успява да представи достъпно и за по-широка аудитория една сложна теория със специфичен понятиен апарат. Представянето е вълнуващо и вдъхновяващо..."

Проф. д-р Радка Влахова-Руйкова

СУ "Св. Климент Охридски"