Работният процес на творците винаги е предизвиквал интерес - и най-вече как успяват да създават значими творби и същевременно да се грижат за насъщния. Къри ни предлага занимателно проучване на режима и ритуалите на “блестящите и успелите, великите умове на последните 400 години”. Тук са описани навиците и привичките на над 160 актьори, композитори, карикатуристи, режисьори, драматурзи, художници, поети, учени, скулптори, писатели, сред които Бенджамин Франклин, Никола Тесла, Стивън Кинг, Федерико Фелини, Бетовен, Кафка, Пикасо, Уди Алън, Агата Кристи, Лев Толстой, Хенри Джеймс, Чарлс Дикенс, Джон Ъпдайк…. Извадки от писма и дневници, интервюта и лични разговори – Къри събира свидетелства отвсякъде за това как творят великите хора.

Тези кратки скици могат да бъдат както забавни, завладяващи, така и вдъхновяващи; да помогнат да се проникне в „дълбоката, жива сплав на дисциплината и разпуснатостта“, от която е съставен и подхранван творческият темперамент.

Читателят ще научи как знаменитостите са съчетавали ежедневието и творчеството, какъв график са спазвали, как са се борили със своите страхове, умора и съмнения, как са се хранили, спали, говорели, разхождали – с една дума, за всички онези „хитри ритуали“, които са им помогнали да станат велики.

Кафка е един от 160-те вдъхновени – и вдъхновяващи – умове, които описват как ловко преодоляват множеството (създадени от самите тях) пречки и (наложени от самите тях) всекидневни ритуали, за да свършат работата, която обичат, било то като се събуждат рано или стоят до късно; било като сами се лекуват с понички или горещ душ, огромни количества кафе или дълги ежедневни разходки.

Томас Улф пишел прав в кухнята, като използвал за бюро хладилника. Жан-Пол Сартр дъвчел таблетки „Коридран” (смес от амфетамин и аспирин), като всеки ден поглъщал десет пъти по-голяма от препоръчителната доза. Декарт обичал да се излежава в леглото, а умът му да се скита насън през гори, градини и омагьосани палати, където изпитвал „всяко удоволствие, което можел да си представи”. Антъни Тролъп си налагал всяка сутрин да пише по три хиляди думи (250 думи на всеки петнайсет минути в продължение на три часа), преди да отиде на работа в пощата, което продължил да прави трийсет и три години, през които написал повече от две дузини книги. Джордж Баланчин вършел по-голяма част от работата си, докато гладел. Джордж Гершуин, по думите на брат му Айра, работел по дванайсет часа на ден от късна сутрин до полунощ, като композирал на пианото по пижама, хавлия и чехли. Игор Стравински пък никога не можел да композира, ако не бил сигурен, че никой не може да го чуе, а когато изпаднел в блокаж, правел челна стойка, за да “прочисти мозъка си”.

Блестящо съставена, изпълнена с детайли и любопитни епизоди, „Всекидневни ритуали” е неустоима, пристрастяваща, прекрасно вдъхновяваща.