Социалният характер - теоретични приложни аспекти

В днешното съвремие въпросът за изследване на големите групи отново придобива голямо значение. Въпреки че темата за индивида, индивидуализма и индивидуалните преживявания не губи своята сила, дадшната глобализация ни кара все повече да се обръщаме към проблематиката, свързана с изучаването на поведението на големите маси - множеството революции през последните години, придвижванията на големи групи хора, бягащи от военни конфликти, пораждат проблеми. Свързаните с това проблеми не са само на страните, към които тези групи се придвижват, но са и проблеми на самите групи. Те се отнасят до тяхното приемане, до тяхното оцеляване, откъснати от дом и родина. Отново става актуален въпросът за малцинствата, за тяхната интеграция или пък неспособност за интеграция. Заплахата от терористични актове кара населението на приемащите имигрантите страни да се страхува от тях. Въпросът за малцинствата обаче винаги е бил важен, дори и вътре в самите страни. В политиката на българската държава през периода 1945-1990 г. се обръща сериозно внимание на проблема за малцинствата. Това обаче не довежда до решаването му, напротив, задълбочава го, както може да се види от богатата литература, посветена на възродителния процес.

Настоящата монография се основава на дисертацията ми и е опит да се предложи един различен поглед към проблема за големите групи. Що се отнася до малцинствата, може да се каже, че те имат свои културни особености, традиции, вярвания, които определят поведението на техните членове в даден социален контекст. Различното, върху което се акцентира тук, е, че контекстът е също толкова важен, колкото и гореизброените особености. Предложеният в монографията анализ се основава на идеята, че онова, което определя и мотивира човешките действия, е характерът на човека. Разбирането на характера на човека може да ни даде идея, защо човекът действа по начина, по който действа; защо става податлив на определени идеи и идеологии, а неподатлив към други; как бедността и изолацията може да са всъщност страна на характера както на мнозинството, така и на малцинството и как човек може да действа срещу икономическите си интереси, когато те противоречат на характера му.