Метаморфози на душевния живот • Пътеки на душевните преживявания, част 2

Ако нямаше болест и оздравяване, то нормалният живот би протичал само така, че човекът би влачил своето съществуване на поводите на битието, би оставал винаги в пределите на границата, и, така да се каже, би трябвало да си дава сили от духовния свят между смъртта и новото раждане, за да си изгради отново своя организъм. Тогава човекът никога нямаше да може да култивира плодовете на своя собствен труд в развитието на света.

Можем да бъдем благодарни на една болест, която завършва с оздравяване, защото благодарение на нея сме станали по-силни във своя вътрешен живот; и можем да бъдем благодарни на една болест, която завършва със смърт, защото знаем: когато се издигаме на едно по-висша степен в живота между смъртта и новото раждане, смъртта ще бъде с безкрайна важност за нас...

От „божествена гледна точка" е оправдано да оставяме тази или онази болест да завършва със смърт; от човешка гледна точка е оправдано само да употребяваме всичко, което може да доведе до оздравяване.

Правилно е положението: оздравяването е благо! Оздравяването е дълг! - Правилно е обаче и другото положение: смъртта е благо, когато тя се явява като край на една болест; смъртта е благодетелна за цялото човешко развитие!