Щайнер или Какво правихме

Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.

Надявам се мама да ги е омагьосала така, както слънцето може да бъде омагьосано милиони години в капка кехлибар. Сега, когато самият аз приспивам своите деца и всяко от тях си почива върху едно от рамената ми, тихо е и тъмно и само звездите в мансардния прозорец над главата ми се местят, в очите ми често напират сълзи от щастие и се надявам, че те вдъхват това щастие с пълна гръд.

За да им бъде опора в тежките моменти. Когато разберат, че нито мама, нито който и да било друг не е изцяло добър. Когато с ужас разберат, че дори самите те не са изцяло добри, че във всеки от нас спорят за топката два противоположни отбора. Когато дойде време да тръгнат по света, да изминат множество пътища, за да могат най-накрая да намерят в сърцето си обратния път към дома.