Мона

Невероятният международен успех на "Езеро", предишната книга на Бианка Белова, донесла ѝ най-големите литературни награди в Чехия и Европа, логично вдигна летвата на очакванията към нея. Но спокойно можем да кажем, че "Мона" е стъпка напред в умението на Бианка Белова да разказва - при това по един нестандартен начин, който се отличава от онова, с което обикновено сме свикнали. Сега Бианка Белова предлага история, пълна с емоции - история, която се развива на непознато за всички ни място, чието име авторката не изрича. Място, което всеки читател открива на картата на собственото си разбиране за света.

Писателката, чийто баща е българин, е майстор на необикновената атмосфера - затова всяко изречение в "Мона" има особен привкус. "Писането ми носи най-голямо удовлетворение в живота", казва тя в интервю за чешкия вестник "Право". Пред списание "Власта" пък заявява: "Опитвам се да не мисля за читателите, докато пиша. Сядам и не знам какво ще се получи. Но е по-добре да не пишеш нищо, отколкото да създадеш нещо лошо".

Бианка Белова обича до днес България. В същото списание си спомня страната ни така: "Имам много приятели в България, говоря български, готвя български ястия. Баба беше съобразителна жена. Беше родом от родопско село. Прекарала е живота си в грижи за семейството и домакинството и за жалост не е имала възможност да развива литературните и другите си таланти".

Мона е медицинска сестра, която се грижи за жертвите от войната - войници на ръба между смъртта и живота. Всъщност всичко в "Мона" е някъде на границата на съществуването си... Градът, в който се развива действието; отношенията между Мона и нейния съпруг; дори самата страна и политическата ситуация. И все пак се случва чудо - Мона се влюбва в Адам, млад мъж, почти момче, което изглежда по-различно от останалите пациенти. Всеки миг щастие по страниците на "Мона" обаче означава много сълзи; всяка прегръдка - болезнени признания. Защото и сърцата на героите в тази книга са разкъсани - както човешките тела, които обгрижва Мона.

"Мона" е все пак сладостно четиво - попило аромата на незнайна земя, вкусно като френски макарон, вдъхновяващо като съвършените чувства, които могат да се появят за миг, но оставят следата си цял живот. И книгата прави това - докосва ни и ни оставя сами да доразрешим ребуса, създаден от Бианка Белова.