Алманах • Литературно земеделско знаме, том 3

ГЪРМИШ И ЖИГОСВАШ!

На народния трибун Петко Д. Петков

Аз видех те паднал, пронизан с куршуми,

във своите алени кърви за лян,

и плаках за тебе безмълвно, без думи,

от горест безумна по тебе пиян!

И днес пак те гледам - лежиш, не поглеждаш,

ни думи, ни поглед не хвърляш към нас,

а мйка ти плаче до теб без надежда -

и ние до нея ридаем без глас!

И още не вярвам, че ти си убит,

и сякаш че още ти слушам словата,

с които зовеше ни смело в борбата,

ти - радост селяшка и гордост, и щит!

И още аз слушам как в пламенен порив

гласът ти гърмеше кат буря: „Напред!"

И ти ни чертаеш все нови простори

и смело кръстосваш селата навред!

И още те виждам, превърнат на пламък,

ти ризи размахваш, червени от кръв,

проклинаш вразите - и, твърд като камък,

гърмиш и жигосваш единствен и пръв!

Но ето, студена до ужас, разлистена

кат някаква книга, която през сълзи чета -

пред мен се възправя жестоката истина,

че ти ни тъй рано оставяш в света!

Ти падна в двубоя на новия свят и на стария,

убиха те подло народни селяшки врази,

но знай че работна селяшка България

за теб ще пролива горчиви сирашки сълзи!

И знай, че смъртта ти и твойте завети,

които написа ти с твоята кръв,

нам стяг ще ни бъдат в борба с враговете,

под който ще тръгнем на бунт и на кръв!

Сергей Румянцев