Алманах • Литературно земеделско знаме, том 4

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА

На Александър Стамболийски

Заплакала е гората

и на гората листето,

мъже по черни угари,

вдовици в черни забрадки,

заплакали са полята

и на полята листата,

селяци по занданите,

сираци по мегданите

заради Стамбол войвода:

„Де да е Стамбол да доди,

земята редом да види.

Земята ни се почерни

гората попар удари,

полята слана ослани,

в селата вихър помина,

клети селяци размята -

кой потъмни зандани,

кой по стръмни балкани,

кой по пуста чужбина!

Де да е Стамбол да доди,

буйна му снага да видим,

огнени очи да светнат,

мъжки му думи да чуем,

мъките да ни развее

Тече Марица кървава,

никому дума не казва

какъв е юнак загинал

до китните й брегове,

какви е думи издумал

за рода и за народа,

какви е мъки понесъл

за тия черни селяци,

за тия клети сираци,

за тия кутри вдовици!

Тече Марица кървава,

никому думи на казва

заради Стамбол войвода!

Трифон Кунев