Буда

Никос Казандзакис отдавна е любимо име на българските читатели. Романите му „Алексис Зорбас“, „Христос отново разпнат“, „Последното изкушение“ и др. вълнуват всяко следващо поколение. Тук обаче ще го срещнем в съвсем различно амплоа – на човек, вникнал в дълбочина във философията на будизма и мъдростта на Далечния изток. Поетична и замисляща, пиесата „Буда“ ще ви разкрие Казандзакис както никога не сте си го представяли.

***

Лягам да спя – сънувам, че съм облак. Събуждам се – превръщам се в човек.

Облак ли съм? Човек ли съм? Кое е насън? Кое е наяве? Събуждам ли се, или се преобразявам? Да не би и двете да са истина? Или и двете са измислица? Или са нищо? Нищото, което изпълва бездната?

О, Буда, Буда, мъглата постоянно се превръща в крепост, а крепостта в мъгла. Гледам от долния етаж и виждам крепост. Гледам от горния етаж и виждам мъгла…

Ах, едва сега разбирам: мъглата е единствената неразрушима крепост!