Поезия

Антонио Фернандес-Молина е роден в Алкасар де Сан Хуан, Сиудад Реал. през 1927 година. Започва поетическите си странствания в края на 40-те години, пишейки статии за вестник Нуева Аркадия в Гуадалахара, като текстовете му за Лотреамон и Рембо са малки блещукалия на светлина в дългата тъмна нощ на следвоенното време. Докато отбива военната си служба, създава списанието за поезия Доня Ендрина, и макар първата му любов да е поезията, рисунките на Лорка са, което го подтиква да развива това, което нарича "потулена живопис". Оттогава се е посветил на рушенето на разделителните стени на официозната култура, движейки се като риба във водата, плувайки винаги срещу течението, между поезията, разказите, романа, пиесите, рисунката, живописта и графиката.

Въпреки обширното му творчество (само стихосбирките са над 50), публикувано в различни страни, и значимите живописни изложби, както индивидуални (сред тях в Сарагоса, 1972; Барселона, 1974; Мадрид, 1979 и 1993; Берлин, 1981; Сантандер, 1982 и др.), така и колективни (50-та годишнина на сюрреализма, Мадрид, 1975; Изкуство и литература, Берлин, 1987 - където е излагал заедно с Йонеско, Гюнтер Грас, Дюренмат и художниците от групата Кобра и др.), истинското значение на творчеството му тепърва бива откривано, особено в последните години, когато официалната испанска култура опитва, макар и плахо, да сключи мир с "историческия" сюрреализъм.