Личният живот на Сюлейман Великолепни

Сюлейман I, наричан от европейците Великолепни, а от собствените си поданици - Законодателя, е от личностите, за които казваме, че създават историята. Оглавява най-могъщата държава по онова време - Османската империя, в периода на най-големия й разцвет, като умело балансира между традициите на азиатския деспотизъм и ренесансовите нужди на епохата. Управлява като крайно религиозен владетел, обявил свещена война на неверниците, но и като далновиден политик, мъдър законотворец и смел военачалник.

В личния си живот султанът също е раздвоен между установените норми на исляма и изискванията на модерното време. Сюлейман смело нарушава традициите, като се жени за своя бивша робиня и й дава необичайно голяма власт, пренебрегвайки статута на имперския харем. Освободен от нуждата да убие братята си (според „закона на фатих"), след като се възкачва на трона, той е изправен пред друга жестока житейска драма - необходимостта лично да умъртви някои от синовете си, за да избегне гражданска война и да подсигури мира в страната.