Реката тук е ламя

Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна u бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите й дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите й набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ледове и ябълков цвят, ту е зелена от ракити и елши, ту е синя от зенита на небето, ту е златна от жита и есенни гори...

Тя ни е родила и опитомила в едни времена, които май само нощните звезди помнят. Хората, които го забравят, ходят немили-недраги по житейския си друм. Ще разберем ли някога, че нищетата ни не е на трапезата или в портмонето? Ще си спомним ли, че сме деца на Ламята, която с всеки изгрев поглежда към нас с окото на Слънцето и ни се радва цял миг, преди да го скрие под клепача на нощта?

Tози живот се живее с любов, воля и сила.

Опитайте, ще стане.

Другото не е живот.

Йото ПАЦОВ