Перо от гарван

Във втория раздел, в “Живарник”-а има речни долини, сини вирове и риба. Но грешите, ако мислите, че тук (на страниците) цари вечен покой. “Да, ама за тая работа риболовните трябва да имат съвест, полицаите – воля, съдиите – чест – все дефицитни неща в бедното ми отечество...” Отново камък в блатото на апатията и равнодушието.

“Мравучки”. Едни такива мънички словца, пък усещаш как мравчици тръгват по гърба ти. “Ето – точно това място, където Господ целунал Земята, е България.” Защо тогава се срамиш...? Тук Йото Пацов е зъл и хаплив, остър и гневен – само и само да събуди спящите и апатичните. Думите му са като на онзи разгевен монах “тъмен, непознат и бледен”. И дали тези думи ще стигнат до онзи с бирата в ръка и краката на табуретката пред телевизора? Нали той му се беше заканил – аз пък няма да те чета!

“Хоругви”, “Пепелища”, “Скиталчества”... С Йото Пацов няма да вървите по познати пътеки. Но не се притеснявайте. И в миналото, и из манастирските килии, и сред тракийските светилища, и в далечна Индия вашият водач няма да ви остави – ще сложи пръст на устните и ще ви посочи това, което сами няма да забележите. И дяволито ще ви се усмихне – видя ли! Защото този свят див и мил, проклет и скъп, подъл и очарователен, този свят е нашият! За който си струва да страдаш и да се бориш.