Избрани трудове, том 1: Охридски Митрополит Борис

В двора на църквата „Покров пресвятия Богородици" при бившия приют "Bcex скорбящих Радост" в София, зад олтарната стена, се намира един запустял гроб, на който до скоро нямаше паметна плоча. Тук почиват тленните останки на последния български владика в Македония - Охридски митрополит Борис. Подобно на останалите свои събратя, управлявали епархии извън днешните граници на страната ни, неговата личност никога не е била обект на научно или дори публицистично изследване. Политическото безвремие е сложило траен отпечатък върху спомена за тези изстрадали архиереи, чиято участ не е била никак лека дори приживе. Посветили целия си живот на каузата за духовно съхранение на българската народностна идентичност, техните имена угасват заедно с помръкналите национални идеали. Затова пристъпваме към тази книга не само с респект и уважение към тяхното дело, но и с известна доза резервираност, поради сложността на материята и нейната неразработеност.

НАКВО ЗНАЕМ ДНЕС ЗА БОРИС ОХРИДСКИ

Към всяка книга задължително се отправят, ако не претенции, то поне очаквания за изчерпателност и обективност. Затова е логично да се запитаме какво можем да прочетем в наличната до сега литература за македонския владика. Без да утежняваме текста с изчерпателен историографски анализ, не приведем само няколко показателни примери.

Излишно е да припомняме, че марксическата историография не проявяваше дълго време особен вкус към македонската тематика. Що се отнася до църковната, интересът към нея се възобнови към 70-те години. От излезлите оттогава насам трудове личи обаче нескрито предпочитание към стария възрожденски период. Новата църковна история е изследвана епизодично и то главно до времето на Балканските войни.

След отварянето на свободния книжен пазар, когато всеки може да публикува каквото поиска, изненадващо положението не се промени съществено. На преден план изплува плагиатството в един доста смущаващ вид, което за пореден път показа индикации за духовна незрелост. Сред лавината от общи издания по българска история има и такива, в които не се споменава дори за Българската православна църква след 1878 г., все едно че тази институция изобщо не е съществувала в Княжеството...