История на японската култура

Книгата обхваща времето от 14 500 г. пр.н.е., когато започва японският неолит, до наши дни. Материалът е разпределен в петнайсет глави, в които са включени и седемдесет илюстрации.

Съотношението между историческите и културните периоди е показано в уводната глава, озаглавена „Япония".

Възприетите в книгата правила за транскрипция са:

• японските съгласни ж, ч, ш са заменени с българските им съответствия, но с уговорката, че японските ж, ч, ш са по-меки от българските;

• дългите гласни и двойните съгласни обикновено не се предават, но това правило е нарушено при някои имена и основни термини. Например думата „йоога" означава западен изобразителен стил, но ако заменим дългото о с кратко, ще се получи „йога";

• когато морфемната граница минава между й и а, както е в географското название Хейан, се пише йа, а не я;

• японската съгласна н', която е винаги твърда, се предава чрез апостроф, както е в заглавието на антологията „Ман иошу".

• в японския език има говорен звук, който съвпада напълно с българското ц и би следвало така и да се транскрибира. В английската транскрипция обаче този звук се предава с буквосъчетанието ts и заради това у нас все по-често се появява тс вместо ц, което е груба грешка.

При японските имена е спазено правилото фамилното (родовото) име да предхожда личното. Минамото-но Йоритомо например означава Йоритомо от рода Минамото. Когато въпросната историческа личност е назована само с едно име, се използва личното, т.е. Йоритомо. Аналогичен е случаят със Сога-но Умако и т.н.

Знаменитите японски поети и художници са известни с псевдонимите си - Мацуо Башо, Кобаяши Исса. Словоредно тези псевдоними заемат местата на личните имена.

***

Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, и преводач от японски език. Завършва специалността Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.