Основният цвят

Съдбата, за добро или не, ме направи свидетел, както при идването на комунизма, така и при неговото заминаване. И тъй като аз не бях съучастник в това небивало престъпление, а наблюдател, видяното и преживяното записвах от натура така, както го виждах. Излишно е да напомням, че записаното по това време нямаше как да се отпечата; това стана след естествения му провал. Записвах и това, което стана по времето на следващото, още по-ужасно бедствие - така наречената демократична промяна. Опитвах се да го отпечатам някъде. Отново ми отказваха. На цялата пасмина от нагаждачи също не им трябваха наблюдатели, а съучастници. Популярният тогава журналист Рахо Комфорти, приятел, разнасяше ръкописите ми навсякъде и въпреки неговата прословута еврейска пробивност не успя да помогне. Сега, след толкова години, издухвам праха от ръкописите си и ви ги поднасям. Не че искам да ви шашна каква голяма работа съм, а да ви покажа какво наистина е ставало. Дано възбудя вашето любопитство.