Белите и черни клавиши на моя живот, част 2

Големият американски писател Джон Стайнбек нарече стремежа към пътешествията „неизлечима болест" и за мен вече няма никакво съмнение, че авторът на книгата, която държите в ръцете си, моят приятел Стефан Диомов, вече я е „пипнал". Този музикален чародеец очевидно е открил изкуството не просто да ни заинтригува с тайните на Перу, фиордите на Норвегия, прелестите на водопадите Игуасу, Ниагара и Виктория, но и да ни достави удоволствието да го последваме на сафари в Африка, както и да проследим, с известна доза завист, околосветското му пътешествие.

Прозрял е още, че пътуването, ако не е споделено, все едно не се е състояло. И че откриването на света е не по-малко привлекателно от създаването на музика. Още след първите филми и изложбите, които имах честта да открия преди години в Бургас, аз не на шега споделих, че той може да „вземе хляба" на доста пишман творци, защото владее умението да създава хармония - не само в музиката, но и в написаното. Ще завърша с още нещо от Стайнбек, което с пълна сила важи и за Стефан Диомов: Накрая откриваме, че не ние хващаме пътя, а че пътят хваща нас.

Симеон Идакиев, журналист и пътешественик