Умопомрачения

Андре Байон (1875 - 1932) е измежду най-ексцентричните, иронични и сензитивни писатели във франкофонската литература, получил признание във Францця и Белгия като оригинален стилист благодарение на творбите си с автобиографичен елемент „Историята на eдна Мария" (1921), „Един така срикновен човек" (1925), "Ухолезата оm Люксембург" (1928), познати и на българския читател. Определят го като Предтеча на екзистенциализма, а сюрреалистите припознават в него своя родна душа:

„Умопамрачения" (1925) са считани за ключово произведение от така наречената „клинична част" на библиографията му, в която звучат ясно отгласите от кризите на писателя, предизвикани от психичното заболяване - негов спътник през целия му живот. В двата разказа, съставляващи корпуса на творбата: „Думите. Церебрална драма" и „Ева и Кики. Семейна драма", Байон изследва пределите на лудостта и езика с помощта на две истории, лишени от всякакви орнаменти, с най-обикновени персонажи. В тях хуморът и страданието се свързват в общ глас, а отчуждението, загубата на смисъл и опитите за възстановяването му са основни теми. Пред читателя се разкрива свят, разположен на „неясната, неуточнена, но неизменна граница, преминаваща между лудите и онези, които не са луди" (Мишел Фуко, „Лтературатa и лудосттa" Critique 2016/12.