За селото и хората

"Всички герои тук са колоритни и толкова истинни, че с разгръщането на страниците във въздуха веднага се понасят и киселата миризма на кръчмата, и трещенето на зарезанските дайрета, и клетвите на ядосаните старци. Животът е направил селските люде корави и цветисти.

Теглилата нелеки, волски, научили са работливите да ненавиждат - и до ден днешен - онези, които са избрали лекия живот на политиката - живот на безпринципност и словоблудство, измами и нездрав ламтеж. Подобно на вечните Елин Пелин или Йордан Йовков и Иван Кръстев е успял да облече в думи трудно изразимата болка на селския човек, когато наред с нелекия живот ги връхлети природна стихия. Усещането за бедствието раздира душата, стегната в менгемето на гнева срещу несправедливото наказание и гузното смирение от вината, че неизбежно някой ден човек се унася в ритъма на битовизма, забравяйки духовността..."