Улица с нечетни номера

Колко много улици има в един град, а само на една се чувстваш у дома си. Тя ти е като топла дреха в студа, дъждобран в дъжда, тънка ленена риза в летен ден...

Ако не си я напуснал, докато си бил млад, след това е почти невъзможно.

Гледката й те успокоява и приютява. По нея вървиш с уверена крачка и дишаш леко.

Тесните й тротоари са с различни плочки, кърпежи на времето, паважът й не е от най-равните, но ти познаваш всяка неравност, в която може да хлътне кракът ти, защото е твоята улица.

През деня тя е слънчева и сенчеста едновременно. В зависимост от сезона избираш слънчевия или сенчестия тротоар.

Вечер, щом светнат лампите в домовете, тя оживява. Тогава десетки очи може да те гледат от прозорците. А може и изобщо да не вдигнат поглед към теб, но ти е достатъчно да знаеш, че те са там.

Някои са спуснали пердетата, други - не. И виждаш мозайката на живота им, подредена като на сцена от много малки епизоди, съставляващи цялата пиеса. Уж епизодите нямат нищо общо помежду си, а като помислиш да махнеш само един от тях, картината се разпада. В такъв момент твоята улица се превръща в място на присъствия и отсъствия, които населяват спомените ти.

Юлия Дивизиева