Пет кървави изповеди

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година българите в Пиринска Македония са подложени на двоен терор - несъгласните с действията на комунистическия режим стават жертва на жестоки репресии; започва и насилственото македонизиране на населението - подмяна на българската му идентичност с „македонска". Много млади хора остават в безизходица за своето бъдеще, чувстват се обречени... По-дръзките от тях търсят спасение в емиграцията - едни пресичат нелегално, с риск за живота си, границата с Гърция; други избират уж по-лесния начин - бягство през Югославия с крайна цел Запада...

Емигрантите, потърсили Титовия „рай", превръщат живота си в истински ад: едни са връщани от УДБА в България като диверсанти и агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия, а онези, които не се съгласяват с порядките на „демократичния" югокомунизъм и се стремят да отидат на Запад, попадат в затворите и концлагерите, където са подложени на жестоки инквизици и унижения, някои изгубват живота си...

През 1956 г, под натиска на ООН, всички политически емигранти в Югославия - българи, унгарци, чехи, албанци и др., са изведени в лагера в гр. Капуа, Италия. Иван Михайлов, вождът на ВМРО, който вече постоянно пребивава в Рим, следи внимателно и емиграционните процеси. Той изпраща своя съратник и най-верен легален представител Асен Аврамов да се срещне и залознае с новопристигналите емигранти с цел да се привлекат най-подходящите от тях за бъдеща работа сред емиграцията. След всяка среща Асен Аврамов прави подробен: писмен „доклад". Някои от тези „доклади" приличат на стенографски записи на разтърсващите разкази за житията и страданията на тези мъченици, изскубнали се от кървавите катакомби на „демократична" Югославия.

Тези важни живи свидетелства се съхраняват в архива на Иван Михайлов в Рт. Благодарение на г-жа Вида Боева - Попова, личен сътрудник на вожда на ВМРО в продължение на три десетилетия, която предостави за издаване написаното от Асен Аврамов, ние имаме в ръцете си тази пареща книга.