Извор на знанието. Том 3

Св. Йоан Дамаскин (ок. 650 – м/у 750–754) е един от големите църковни отци, почитан както на Изток, така и на Запад. Седмият Вселенски (II Никейски) събор през 787 г. го определя като „възвестител на истината“, а през 1890 г. папа Лъв XIII го обявява за „учител на Църквата“. Паметта му се чества от Православната църква на 4 декември.

„Извор на знанието“ е основното съчинение на св. Йоан Дамаскин. В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части. Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието „Диалектика“), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори. Втората – „За ересите накратко“ – представя общо 103 ереси и лъжеучения. Третата – „Точно изложение на православната вяра“ – дава систематично изложение на църковното учение.

На вниманието на читателя е първият пълен български превод на „Извор на знанието“ от езика на оригинала. Изданието е двуезично (на гръцки и български), в три тома. Първият том съдържа „Философските глави“ и „За ересите накратко“. Вторият и третият представят най-голямата част на съчинението – „Точното изложение на православната вяра“, като към последния ще бъдат приложени показалци и друг справочен апарат към цялото издание