Разговори от изпуснатия влак

Вместо увод

Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Оставял съм ги "там", уж за малко, после съм ги затрупвал с нови и нови. (Или пък паметта сама го е правила - отделно и тайно от мен?) Единствено стихотворенията не съм отлагал никога - зарязвах всичко, докато не ги уловя и задържа.

Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи" най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм си позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как обществото бърза да ги замаже и да забрави. Имах пакостната амбиция да не му позволя това...

И ето: куп симпатични образи обитават пропуснатите ми сюжети и най-вероятно никога няма да се преселят в книга като другите книги. Но в техните истории, тока както ги е подредила (а по-скоро - забъркала) паметта, има достатъчно мъдрост, правда и съвест, за до бъдат показани на светло. Понякога те са напълно невероятни, шокиращи, абсурдни. Защото животът е много своенравен автор - като му дойде вдъхновението, топ съчинява, без да го е еня дали ще му повярват.