Броеница от безумия (гротески)

МНОГОКАРАТОВА УСМИВКА, КОЯТО ХАПЕ

По време на Ренесанса при разкопки в пещерите (гротите) край Рим били открити странни изображения на растения, животни и хора, в които поразително силно било ирационалното начало: карикатурното и странното си давали срещи в тези образи, не поддаващи се на никакви познати критерии за естетичното. Гротеската, като стил и като теория, представлява противопоставяне на хармоничното и сублимното. Великият френски поет символист Шарл Бодлер твърди, че "предизвиканият от гротеската смях крие в себе си нещо дълбоко, не изискващо доказателства и примитивно, което се доближава повече до първичния живот и до абсолютната радост, отколкото до смеха, дължащ се на комичността на нравите". Дефинираната от Михаил Бахтин средновековна карнавална гротеска в наше време се видоизменя в представа за тревожеща реалност, където познатият ни свят коренно се преобразява. Този поглед към отчуждението на смешното ни привлича в творци от класата на Шърууд Андерсън, Исак Бабел, Йожен Йонеско, Самуел Бекет.

Припомням тези крайъгълни камъни от историята на гротеската, защото държа в ръцете си книга с двайсет и четири опити в жанра, включени в томчето "Броеница от безумия" - поредната среща с читателя на един от най-талантливите ни съвременни писатели Емануел Икономов. Не мога да не отбележа, че в самия му творчески бяс има нещо гротескно, в смисъл че той като белетрист категорично се отграничава от хармоничното и подреденото.