Сенки сред виелицата

„Разводи, самоубийства, изневери, предателства – много са миазмите в „гьола за говеда“, а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си.

Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за „модерност“, за „литературност“, тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв – нашата кръв, на виновните за всичко случило се и на стъпканите ни в непрекъснато оказващи се лъжи животи.“

Георги Цанков

„Най-страшният образ е образът на Оня – аз не съм срещал в съвременната литература такова жестоко фокусиране на събитията, връхлетели България след 1944 г., в един образ, в един човек – изплашен, объркан и безпомощен, гонен като животно от бърлога в бърлога, ограбен не само от режима, но и от брат си, мразен не само от обществото, но и от сина си – а и от автора. Това го прави жестоко реалистичен.“

Стефан Цанев

„Неусетно читателят проумява как някои от тежките недостатъци на предишната обществена система като нагаждачество, кариеризъм, конформизъм и пр., се допълват от болестите на новото време – алчност, безскрупулност, политическо въжеиграчество и пр. И ето как се появяват апатията, отчуждението, резигнацията, които като зловреден вирус поразяват социалната тъкан.“

Иван Гранитски