Лъжата, книга 2: Жан, Иван и Величеството

Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва:

- Тошев, как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста на дясната му ръка са стиснати в точка и се движат като обвинителен маховик - от горе на долу, обратно и още по-отчетливо пак - от горе, на долу!"