Това, което ни мъчи, ни учи. Дневникът на една майка

През 2001 г. започнах да си водя дневник, който е в основата на тази книга. Тогава работех като педагог-психолог в едно голямо току-що построено столично училище с две хиляди ученици. В свободното си време карах такси, за да компенсирам донякъде липсата на мъжка заплата след внезапната смърт на съпруга ми преди няколко години. Синът ми Филип беше в началото на следването си, а дъщеря ми Мила - в майчинство с първата си рожба и същевременно завършваше висшето си образование. Държавата, след настъпилата смяна на политическата система през 1989 г., беше в пълен хаос. Всеки се спасяваше както може. Лекари, учители, инженери, та дори и известни актьори, останали без работа, масово подкарахме личните си коли като таксита. В този период българите научихме урока, че „срамен труд няма". Трябва да призная, че тази ми допълнителна дейност ме разтоварваше и ми даде спокойствието, че имам алтернатива, ако се наложи да допълвам финансовите си дефицити. Интуитивно усещах, че навлизам в тежък период от живота си и това ме наведе на идеята за дневника. Писането ме извади от драмата на всекидневието и ми помогна да прозра неподозирани причинно-следствени връзки в нещата и събитията, които се случват в живота на всеки един от нас. Благодарение на този дневник оживях и проумях, че няма случайни неща и че животът на всеки индивид се ръководи от един и същ принцип, който гласи: „Това, което ни мъчи, ни учи!" В книгата ще следвам повествованието на дневника ми, в който са отразени действителни събития и факти.