Историята на една любов, том 2

“Беше четири месеца преди смъртта й.

Мама се беше издокарала в пъстрия си пеньоар. Седеше на дивана - на любимото си място - под голямата снимка, на която бяхме аз, баща ми и тя: лятото на 1946 година. Единственото, може би, щастливо лято в живота им.

Беше се съгласила да я запиша с видеокамерата -сега си мисля, че всъщност е предчувствала края си.

Идвах следобед четири дни поред. Пусках камерата и я слушах. Отвреме навреме й задавах въпроси.

Понякога звънеше телефонът и ни прекъсваше.

Влизаше синът ми Асен, търсеха го от „Монитор" - той все още е кореспондент на този вестник.

Веднъж докарахме Тамарка, дъщерята на малкия ми син Недялко - в количка - беше на три месеца и мама я видя за първи и последен път. Своята единствена правнучка - родена в годината на смъртта й./.../”

Недялко Йорданов