Търся милост

Заловиха и мене, една бегълка от живота.

Всичко, някога дадено, вече ми е отнето:

прелестта на съня ми, изпращан в зори с неохота,

и от детството - златото на сърцето.

Пожелах като птица със сламка да литна - незрима

за ловеца, дошел в часовете ранни.

Но на всяка врата на живота ключалка има

и се спънаха в тях като слепи

протегнатите ми длани.

Все живях между сънища лудо и неразумно;

днес, захвърлена в мрака, ще трябва да се опомня,

че съм зрънце и аз сред зърната на общото гумно,

че се спускам по стръмното, както реката -

в пролома.

Мойта сметка към тоя живот е голяма,

че с росата и самотата ми бе по-забавно тук,

където прегърнати хората крачат по двама

и делят кръв и грях, студ и слънце поравно.

В планината над стръмните урви ме заловиха,

от които дори и сърните се плашат.

Ще живея сред мравките вече, добра и тиха,

и ще пия от обща за всички ни чаша.