Дар

Тъй като светът на „Дар“ е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра ѝ е любовното стихотворение, посветено на Зина. Книгата на Фьодор за Чернишевски, една спирала вътре в сонет, е средоточие на четвъртата.

Последната глава съчетава всички предходни теми и внушава усещане за книгата, която Фьодор мечтае да напише някой ден: „Дар“. Питам се докъде въображението на читателя ще изпроводи младите влюбени, след като те напуснат сцената.

Владимир Набоков

***

Владимир Набоков (1899 – 1977) е руски и американски писател, преводач,

експерт по пеперуди и любител на шахмата.

Потомствен аристократ, той емигрира, след като болшевиките завземат властта в Русия. В Германия пише първите си романи, сред които е и „Дар“. През 1937 г. заедно с жена си Вера и сина им Дмитрий бяга от нацисткия режим отначало във Франция, а след три години в САЩ. Тук написва на английски език прочутите си романи „Лолита“ (1955), „Пнин“ (1957), „Блед огън“ (1962), „Ада, или страст“ (1967), и др.