Нагоре по обратния път

Тази книга, макар и автобиографична, е написана толкова живо и увлекателно, че се чете като роман. В нея има остроумно разказани истории, първокласна публицистика, красиви поетични отклонения. Читателят попада в позабравеното време от втората половина на миналия век, в бурните години от началото на Промяната, изграждането на първите демократични институции, станало впрочем и с активното участие на автора. В книгата за първи път се споделят интересни факти и обстоятелства от онова важно за България време.

След първоначалния емоционален разказ за детството и съзряването следват разка - Пенчо Пенев: съдия, депутат във Великото народно събрание, министър на правосъдието, министър на вътрешните работи, съдия в Конституционния съд, адвокат, директор на Националния институт на правосъдието, надхвърля жанра на обичайно суховатата мемоаристика. Животоописанията са пъстри, витални, светът от най-близкото ни минало е видян и представен без догматични предразсъдъци, честно и с впечатляваща пластичност. А от всичко написано, от книгата като цяло, струи едно голямо преклонение и любов към живота.