Сълзи за катерицата

Да ревнеш - така е хубаво и тихо. Или да дръпнеш една

реч, душата си да излееш. Сума време говорих веднъж на един таралеж. Говорих му като смахнат: кой съм, какъв съм, накъде съм тръгнал и докъде съм стигнал. Такива неща човек си ги пази в тайна, не вярвам да не се случват и

на други, но кой ще признае, че си говори, например, с таралеж. Например за бодлите. Казах му на животинчето, че и аз така се свивам на кълбо, защото съм уплашен. Тогава, същия ден, застрелях лисицата. Яка за Оля. Щеше да се зарадва. Трябваше да се радвам и аз, но изведнъж нещо ме сви, стана ми тежко, спомних си другото, онова, от което не мога да се освободя: убиец...

Из „Сълзи за катерицата"