Събрани творби

ВЯРА

Дз очаквам, майко, тая утрин румена,

дето ще споходи моя роден град.

Тя ще бъде млада, трепетна и весела

и ще го обича като роден брат.

Тя сега е близко - сещам я, че иде.

Ето че се пръскат сребърни мъгли,

ето че се трошат ледните вериги,

моя утрин млада с дъхави гърди!

Пак ще се разцъфнат пустите градини

и ще ги оплакнат пролетни води,

пак ще си разтворят за живот гърдите

моите побледнели братя и сестри.

Ти ще махнеш, майко, черната забрадка,

слънцето да гали свилени коси,

като ме очакваш тръпнеща на прага

да се връщам морен, млад и ведролик.

0, тогава, майко, мойта младост светла

няма да е с грижно, свехнало лице,

няма да я тровят думи неприветни -

тя ще има волно, весело сърце.

Аз очаквам, майко, тая утрин румена

с белите пенливи пролетни води.

Всичко ще младее. Слънцето загубили,

пак ще го намерят тъмните очи.