Третият Рим и Църквата, част 1

Вековете след смъртта на Йоан Василиевич Грозни са всъщност историята на борбата на властта за подчинение на Църквата. Неговите наследници във властта рядко разбират произхода на тази власт, смятат Църквата за нещо като помощник на владетеля, а демонстративното желание за самостоятелност в решенията и вярата в Божествения произход на самата тази Църква много често изглеждат в очите на управляващите враждебни на властта. От друга страна, на някои от влиятелните клирици започва да им харесва да влияят на решенията на короната. Тази линия може да се проследи като се започне с опита на протопоп Силвестър да се възползва от потресаващото впечатление, което е направил на младия Йоан Василиевич, изобличавайки го по време на Московското въстание срещу рода Глински през 1547 г., и „да играе в полза на домогваща се до властта групировка и се свърши с влиянието на Распутин в двора в навечерието на революцията от 1917 г. Във всеки отделен такъв случай обаче става дума за конкретни лица, желаещи да се възползват от статута си на духовници, докато борбата за пълно подчинение на Руската Църква е по рода си борба за подчиняване с цел укрепване на позициите на конкретния владетел, династия или групировката, стояща зад тях. Това подчинение варира в различните исторически периоди от административни ограничения, законодателни преси, кадрови манипулации и манипулирани решения на Свещеното събрание, през ползването на Църквата като инструмент във вътрешната и външната политика до опит за нейното пълно унищожаване по време на 70 годишния период на комунистическата власт.

***

Можете да намерите също и:

Третият Рим и Църквата (публицистична повест в три части), книга 1, част 2: Имперска Русия