Реши и ще си свободен

Тежат ръцете ни - от бремето на бъдещето, което отново трябва да понесат.

Както никога досега бъдещето чака да бъде намерено. Както никога досега - в упор ни гледа. Ще го отминем ли? Ще го захвърлим ли?

Ще го загърбим ли? Бъдещето, най-после намерено...

Изсипва се върху главите ни като лавина битието. Без мечти. Без постигнато и без позвопено.

Оголено - крещи. Да бъде спасено.

Или то нас ще спаси?

В упор гледам белия лист - гладък и гол.

Оголяла се взирам в него и отново се опитвам да намирам в неясните му нишки очертанията на бъдещето.

***

Как трудно се събуждаме.

Спят мозъците ни блажено. И не можем да възприемем, не можем да осъзнаем, че не всичко е свършило, а всичко предстои. Битката, в която трябва да запазим постигнатото и да продължим. Битката, която за първи път не е само битка за Утре, а е битка за Днес.. Битка за всичките изминали години, която ще ги погребе завинаги... Или ще ги постави в основата на Утре.