Гаврил

„Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестни ни, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба и. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. "

„Тъгата й напомняше на капучино с ванилова есенния и карамел. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месени малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове."

на дядо Гаро

- Обичал съм ви както съм знаел, и ако не е било достатъчно,

Простете ми!