Свобода или смърт

Докле свят светува мурите на Пирин, поклащани от вятъра, ще шепнат имената на мъжете, които се отрекоха от дом и любима заради един възвишен идеал. А дъбовете на Странджа ще повтарят след тях свидните имена.

Никой не е забравен. Земята помни всеки, дори убитите неродени деца, които нямат имена.

Хората също помнят, макар и по-смътно, превръщайки спомените си в символи и в плеяда избрани имена. Героите и мъчениците са колкото звездите на небето, но народът си спомня за всички, когато пее за Гоце - Гоце, „съвестта" и „душата" на Вътрешната организация; Гоце, който се опълчи срещу силите на мрака в света и в умовете на хората; Гоце, който в неравната борба не престана твърдо да вярва, че любовта и милосърдието са по-силни от терора и силата; Гоце, за когото всички хора са братя, а разликата между народностите е само разлика между цветята в една градина; Гоце, който е разбирал света „единствено като поле за културно съревнование на народите" и който е смятал, че „не е малко да бъдем само човеци".