Македоно-одрински свидетелства, Том 1 • Дел 2: Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, п
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Библиотека Струмски
- Народност
- българска
- Година
- 2021
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 448
- ISBN
- 97861992088
За книгата
Том I, дел II на „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на частниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г." съдържа петстотин и две (502) пенсионни дела. От тях триста и седемдесет (370) са на революционери, родени в област Македония, деветдесет и четири (94) - на дейци с потекло от Одринска Тракия, осемнайсет (18) - на борци от Добруджа, дванайсет (12) - на дейци, родени в пределите на тогавашното Царство България, едно (1) - на деец, роден в Румъния, едно (1) - на деец от Моравско, и шест (6) - на революционери с неизвестен произход поради унищожаването на документацията, съхранявана в гр. Бяла Слатина, по време на британско-американските бомбардировки над България през 1944 г.
От тези триста и седемдесет (370) пенсионни дела на български революционери и опълченци от Македония двеста петдесет и девет (259) са на дейци, родени във Вардарска Македония, седемдесет и три (73) - на революционери, родом от Егейска Македония, тридесет и седем (37) - на родени в Пиринска Македония, и едно (1) - на деец от македонските области, останали в пределите на Албания.
Седемдесет и осем (78) от делата съдържат пенсионни молби, изпратени от жени. Две (2) - от заслужили деятелки, три (3) - от майки на дейци, една (1) - от дъщеря на (убит) революционер, седемдесет (70) - от вдовици на дейци, и две (2) - от заслужили деятелки и вдовици на загинали революционери.
Текстът на животописните бележки на заслужилите дейци в настоящото издание е нормализиран в най-малка степен. Навсякъде, където това е било възможно, са оставени правописните и диалектни особености, като стремежът е да се запази максимално оригиналният вид и звучене на текста. Използваната до 1945 г. буква Ъ („ят") е предадена с "е" или с „я" в зависимост от родното място на кандидата за народна пенсия и според преценката на съставителя.
Имената на кандидатите се предават така, както са изписани в животописните бележки. В някои случаи обаче името на кандидата се среща повече от веднъж в пенсионната документация, и то в различни варианти, като тогава в текста на изданието се използва варианта на името, с което кандидатът се е подписвал най-често.
В бележки под линия тук се дава информация само за личностите, за които не е дадена такава в том I, дел I.