„В част първа на „Третият Рим и Църквата" обърнахме внимание на факта, че Русия е създадена от Църквата чрез Помазанието на великия княз Йоан Ваcилиевич Грозни извършено от св. Макарий Московски, канонизиран едва през 1988 г., макар да може да се смята за основателя на Московска Русия.

Московското княжество присвоява името Рус, откъдето влиза в руския език. Това название се пренася в Московското княжество заедно с Митрополита на Киев и на цяла Рус, за да стане православната рускост основна xapaктеристика на държавата.

През 1561 г. Всеправославен събор в Цариград разглежда гръцкия текст на чина, по който Помазанието е извършено, и дава правото на Йоан Василиевич да се нарече василевс, тoест „цар". Така гърците са наричани римските императори, впоследствие императорите на Източната римска империя. Това означава, че Всеправославният събор е дал правото на Йоан Василиевич да се нарече „император".

Обърнахме внимание на кризата в отношенията между Църква и държавна власт по времето на цар Алексей Михайлович, когато с лъжесвидетелства е свален от катедрата naтриарх Никон и започва най-тежкият разкол в Руската Църква, старообрядческия. С идването на власт на сина на цар Алексей, Петър I, идват двата века на подчинение на Църквата чрез премахването на патриаршеската институция въобще и обявяването на държавния глава за глава на Църквата.

Разгледахме развитието на структурата на властта в Русия след обявяването й за империя, независимо от това, че понятията царство и империя означават едно и също. Имперската идея и използването на Църквата като легитимация на властта, както и като onравдание за териториални придобивки, се развива по време на управлението на императорите и императриците след Петър I.

Десетилетията на императриците се запомнят с териториалните разширения и успехите на руската дипломация при Екатерина ІІ. Тогава узрява доктрината „Гръцки проект", според която териториите на Източната римска империя по право трябва да принадлежат на Русия.

Монархинята се смята за „глава на Гръцката Църква", както самата пише на своя приятел Волтер. Тъй като изворите аргументиращи книгата, която държите, ca, както се вижда, хиляди, се наложи текстът да бъде разпределен в три части, втората oт които е в четири отделни книги. Вие държите втората книга от Част втора.

Невъзможно е да се разкаже накратко за управлението на Павел І и неговия син и наследник на престола Александър І. През тези тридесетина години с Русия се случват събития с апокалиптични размери. Едно от тях е влизането на армията на Наполеон в Русия през 1812 г. и нейното отстъпление. По броя на числеността на участващите военни сили и замесени държави тази война би могла да се нарече Първа световна. Политическият, социален и културен отзвук от нея пък я определят като най-важното събитие на века, който току-що е започнал. Основният ресурс на руската държава в сблъсъка се оказва нейната православност. Тя обединява народа на империята и забавя хода на неизбежността на това състояние на човешката цивилизация, в което тя се намира сега. Да се разкаже схематично за културните и политическu процеси на тогавашната история се оказа невъзможно. Това прави книгата обемиста и очевидно не за всеки.“

Слава на Бога за всичко!

- Монах Калистрат