Здравейте, приятели!

Бих искал да ви кажа две неща, но не като издател на книгата, а като читател.

1. Когато четете тази книга, забравете за Кембъла!

Забравете за това което сте чували, виждали или знаете за него! Четете и се наслаждавайте на разказа му! И вие и хората около вас - просто няма начин да не им разказвате! Няма начин да не споделите впечатленията си от книгата! Няма начин да не се познаете в някои от случките! Няма начин да не познаете някои от героите!

НЯМА НАЧИН!!!

2. Когато четете тази книга, НЕзабравяйте кой е Кембъла!

Не забравяйте за неговата колоритност, емоционалност, начетеност и интелигентност! Забравете правилата на писаното слово! Слушайте разказа му! Забравете за точки, запетайки, тирета и други "излишни" канони! Представете си въздишки, жестикулации, гримаси, преглъщания, примлясвания и други такива! Огледайте се! Той е до вас! И ви говори! Споделя! Откровено! Само с вас!

ПРЕВЪРНЕТЕ ЧЕТЕНЕТО - В СЛУШАНЕ!!!

Всички имена, места и случки в книгата са истински, но едновременно с това са събирателни за повече от половината българи. Поне за мен е така. Кембъла е описал своите детски вълнения, войнишки неволи, приятелски "подвизи", любовни трепети, радости и несгоди в живота, но те са и мои! Това е и моят живот! Това, сигурен съм, е и вашият живот!

Сигурен съм и в друго - аз пред себе си не съм бил толкова откровен, колкото е Кембъла пред нас. Както би го написал той - всичко е 1 към 1.

Кембълче, шапка ти свалям за способността да намираш най-точните и силни думи, когато искаш да кажеш нещо. За способността ти да използваш цялото богатство на българският език, а освен това да го и допълваш с нови, твои думи.

На моменти дори ти завиждам за тази ти дарба! Но благородно и безобидно!

Приятно четене приятели!

ИВИЛИН ИВАНОВ