Димитър Инкьов, Боян Чинков и други рицари на сатирата срещу тоталитаризма

Официалната Власт винаги е била сериозна и строга npeд народа, и на вид и на говор, и в действията си. Но и най-строгите крале и царе са имали край свитата си по един смешник, комуто е било позволено да говори всичко пред господаря. Но с народа не е било така. Той нямал такова право, но той си бил създал в своя свят и наложил правото да има чрез традиционния си календар един път в годината карнавал - ден, в който свободно пародирал - снижавал, развенчавал, съдел, наказвал и окарикатурявал своя господар, велможите му, неговата власт и цялата уредба на господарството. Така в продължение на много векове, под формата на календарна обредна практика да дава веднъж в годината свободно израз на своята присъда над официалния ред, удовлетворявал една потребност и лекувал наранената си душа. Опазил бе това си право нашият народ и го бе адаптирал в условията на индустриализиращото се общество и като весел народен карнавал в градската среда, и като шумни кукерски и с други названия на обредни игри с масови сцени - пародия на победа над Злото осмиване и „съдене и наказване" на злосторници, насилници, грешилите и управници за всички злодеяния през годината.

Сатирата, хуморът и смехът останаха траен елемент и в диалога в българското общество и през миналия модерен и цивилизован двадесети век. Българският печат, централният и регионалният, дори по време на Втората световна война намираше място за карикатури за политически лидери, за отделни влиятелни личности от нашия обществен живот, но и за съюзници и противници в голямата геополитика. Почти всяко популярно печатно издание поддържаше поне седмично хумористична колона с анекдоти. Някои от тях се преразказваха на глас и широко коментираха в кафенета, кръчми, на другарски срещи и в семеен кръг. Имало е разбира се и недоволни и сърдити, и опити да се заглушат критики срещу властимащи, но те не бяха спрени нито бяха подменени с такива, стрелите на които да са насочени от болната към здравата глава, както стана у нас със сатирата и вестниците много скоро след 9 септември 1944 г.

***

Съдържание:

Райко Алексиев

Трифон Кунев

Александър Николов /Сашо Сладура/

Арх. Боян Чинков /Царят на вицовете/

Кирил Василев

Радой Ралин

Димитър Инкьов (Велко Верин)

Литература