Духовете на Запада и Изтока, троичният социален организъм и новото възприемане на Христос

Седем лекции изнесени в Дорнах, между 17. и 31. Октомври 1920

СЪДЪРЖАНИЕ:

Първа лекция

Дорнах, 17. Октомври 1920

Основни моменти в мировото развитие. Симптоматично разглеждане на историята. Спорът между френския философ Алкуин и един гръцки мислител за естеството на смъртта, състоял се около 800 г. сл. Хр. Въздействията на източния духовен живот върху духовния живот на Средна Европа и Запада. Платонизъм и аристотелизъм. Източната култура: декадентски духовен живот; Западна култура: мислене, ориентирано към стопанския живот; Средна Европа: диалектическо мислене, разглеждащо човешкия живот между раждането и смъртта; Азова култура. Антро-пософията като средство и път към културата на посвещението.

Втора лекция, 22. Октомври, 1920

Развитие на Азовото съзнание след 15. век. Троичността в хода на историческото развитие. Идеята за троичния социален организъм и работещите срещу нея елементарни същества на Запада и Изтока. Кромуел и Навигационният декрет от 1650; Континенталната блокада на Наполеон. Законът за реинкарнациите и неговите отклонения. Трите вида свръхсетивни същества, които използват вещество-обменната система на човека за да се въплъщават в отделни представители на западните англо-саксонски ложи. Окултна характеристика на водещите личности в западния и източния свят.

Трета лекция,

23. Октомври, 1920

Трите потока след разпадането на Римската империя. Човекът разположен в средата между Изтока и Запада. Новите стопански отношения, застиналата юриспруденция и прекъснатият духовен живот. Англо-саксонкият елемент като най-подходящ за усвояване на естествено-научното мислене. Пълната неспособност на Запада да вникне в духовния живот на Изтока; руснакът - подготвен за откровението, но не и за разума. При човекът на Изтока цялата организация на мисленето е базирана върху вътрешната готовност за медитиране. Болшевизмът като религиозно движение. Защо населението на Западна Европа не носи в себе си латинска кръв. Езиковият елемент като фактор за възникването на държавите. Различният стил в първата и втората част на „Фауст".

Четвърта лекция,

24. Октомври, 1920

Шилеровите „Естетически писма" и Гьотевата „Приказка за зелената змия" и тяхното отношение към антропософи-ята и към троичния социален организъм. Имагинативната тъкан на „Приказката" и окултният смисъл на нейните образи. Обогатените инстинкти на Шилер. Гьотевото пророчество за троичния социален организъм. Съзнателно организираната антидуховност в пределите на Средна Европа. Естествената предразположба на западното мислене към стопанския живот. Неизбежният крах на централизираната държава. Троичният социален организъм като обща цел на Запада и Изтока.

Пета лекция,

29. Октомври, 1920

Промяна в душевната нагласа на човечеството след 15. век. Петър Велики и европейската експанзия към Изтока. Разсъдъчната система на Ленин и Троцки. Спад в интензивността на познанието. Възход на интелектуализма и зараждане на човешката свобода. Интелектуалната сила и човешкият копнеж за познание.Социалните революции като последица от непризнатите демонически сили в машините и в нашия стопански живот. Вътрешната враждебност към антропософията.

Шеста лекция,

30. Октомври, 1920

Мистерийното обучение през древността. Възгледите за Христос от епохата на гнозиса до нашето съвремие. Църковната забрана за четене на Евангелията. Пътят на имаги-нацията. Конфронтацията между Япония и Америка. Абсурдните мирни договори след Първата световна война. Създаването на Чехословакия като уродлива последица от сблъсъка между Изтока и Запада. Ритмичното равновесие между откровение и интелект. Как да бъде спасена Мистерията на Голгота. Ясновиждането кйто нова природна сила. Новото идване на Христос.

Седма лекция,

31. Октомври, 1920

Предстоящата духовна битка между Запада и Изтока. Не може да има нов световен ред основан върху кръвното родство. Теолозите като най-големипр отрицателни на Христос. Душевното удобство на традиционната христо-логия. Моралният облик на нашите критици. Новото изживяване за Христос.

Бележки

Рудолф Щайнер: Обзор върху литературното му и художествено дело

Антропософско Издателство „Даскалов": Списък на издадените досега Събрани съчинения от Рудолф Щайнер