Сос ма грачиш, гарванчу. Истории с хайти, разбойници и комити

"Сос ми грачиш, гарванчу" е своеобразно продължение на „Овньо льо вакал, каматан". Трябва да се четат и двете книги последователно, за да се убедим каква широта на духа, енциклопедични познания по темата притежаваше той, както и колко талантлив разказвач е Тодор Коруев. Ще препоръчаме на любознателния читател да прочете само следните разкази - „Хайдуте милост не знаят", „Сос ми грачиш, гарванчу...", „Кър-агалар - ортаци на харсъ-зите", „Мутуш тръгва на война с „мос-кофа"", „Сертликът на челеците бил яце голям", „Хайдуткето" в Странджа „куршум ги не лови", за да се убеди, че по сила на внушението, по бляска-вост на изказа и метафорична наситеност на слога тези разкази се родеят със сътвореното от Николай Хайтов в „Диви разкази" или с някои разкази на Йордан Радичков. Сравнението никак не е пресилено и внимателният прочит на „Сос ми грачиш, гарванчу", както и на другата знакова творба на Тодор Коруев „Овньо льо вакал, каматан" показват това.

Издателство „Захарий Стоянов" публикува лебедовата песен на нашия скъп приятел и блестящ автор Тодор Коруев, осъзнавайки безпределно ясно какво неподражаемо перо е загубила българската литература, публицистика и журналистика. Но словото на Тодор Коруев е живо и ще продължава да живее, докато неговите книги се издават и преиздават или се четат в стотиците градски и селски, училищни и читалищни библиотеки в любимото Отечество.