„През 1978 г. Станислав Сивриев поиска да му изпратя моята краеведска книга за Момчилград и след като я прочел, ми отговори. На 5 юли с.г. той между другото ми пише:

Ти си го казал, но не си се ослушал добре в находката, която и мене занимава отдавна. Родопските разбойничества след Първата световна война са избухване на дълбоко потаени кърджалийски тежнения, на интимния разбойнически спомен от времето на Селим III. Тук си се разминал и с още една възможност - да пуснеш сонда към турските разселвания в Източните Родопи, които са официална репресия над малоазийските турци-еретици. Това нещо, свързано с догадката, че кърджалийството е реакция на еретици при благоприятни за действие условия, колкото да е спорно - е нова мисъл, нова теза. А хората не се интересуват толкова от истини от чист вид, колкото от истината на подвижната, неспокойната, откривателската мисъл.

Тук откривам скобата на един свой аргумент, който логизирам обстойно в моята непубликувана и непубликуема студия за метаморфозите на българския еретизъм. Според мен за своята султанска земя Султан ери турският владетел или е докарал работна ръка от Анадола измежду репресираните тамошни еретици, или си е послужил с ненаселените пространства на Султан ери като място за един „концентрационен лагер". И в двата случая той е спазил принципа на стопанската демокрация по отношение на местното българско население - инак няма как да си обясним защо турските селища са попилени по каменистите, неплодородните и неусвоените земи на този край, а българското население се окоренява главно из плодородните котловини.

Ти си минал малко на едра тропоска едно нещо, което би могло да осмисли целия ти живот. Това е темата за родопските разбойничества. Ама систематизирани, ама написани с намиране на вътрешни връзки, типологията и историческия генезис на явлението; ама опъстрени с живи разкази; ама разчепкани на дарака, който може да прекара това шарило - от Устралиите до Кундъовчетата, Брахъм Кавас и Джагадур. И с цялата им дива жестокост, отмъстителство без повод, с всичките обредни убийства и гаври над слабите - като изкупление за лично изтърпени някога унижения...

Книгата ти ме изпълни с вяра в твоите възможности. Затова ти и „подарявам" тези свои идеи, за които си узрял или си на път да узрееш. Задачата е много трудна. Иска се да се напои с художествена достоверност, исторически автентизъм, преки свидетелства, улучени лафове на турски. Хората, които между 1918-1928 г. са били на „ирми, ирми беш ашанда", са все още живи.

Откакто Сиврията ми подари идеята си, изминаха повече от 30 години. Хората, които между 1918-1928 г. са били на „ирми, ирми беш ашанда", отдавна ги няма и след като животът ми превали във вестникарски залесии, отведнъж на възраст, доста по-висока от тая, на която архангел Михаил прибра любимия ми писател, кой знае откъде се вдяна в главата ми мисълта, че е дошло време да се захвана с разбойничеството. И не знам дали ще ми стигнат дните да се „разправя" докрай с него.

Преди да седна да пиша, отворих тълковния речник. Ето какво намерих там: Разбойник: 1.Човек, който напада хората по пътя да ги обере. 2. Нехранимайко, злосторник. 3. Прен. Немирник, палавник. „Разбойник такъв!" Найден Геров не прави разлика между хайдутин и разбойник. Хайдутин - человек, излезъл в гора с оръжие да присреща людето и да ги обира, разбойник. Разбойник - който пресреща пътници, та да ги обира, хайдутин.

За обяснение на тази лексикална мешавица се обръщам на помощ към Георги Сава Раковски, който в съчинението си „Българските хайдути" (1867 г.) е написал черно на бяло: „Речта хайдутин не значи разбойник нити тат, нити лошав человек за българина днес, но значи: юнак онеправдан и обезчестен и похитен от турската свирепа власт, кой отива самоволно по горите и планините и иска с въоръжена ръка сам отмъщение от губителите турци или турски духове, додето се удовлетвори и после отбява в свободни земи, или, борещ се храборно, изгубва глава с най-голямое си задоволствие за полученото си отмъщение. Истина, че тая реч е турска, както и речта хай, хайта, хайталък, коя значи: скитник по горите и полето в първобитност, както и хаймана, а после значи и разбойник по делата на скитаещите се с такава цел, както са четите в Азия на турците разбойници; защо тии изхождат от тойзи път не от чувства отмъщения, нити от подбудени, но от чиста някоя си по-голяма цел наклонност грабителства и злодейства."

Макар че разбойничеството съществува в българските земи от незапомнени времена, думата „разбойник" не е била позната в Тракия, Родопите и Странджа до Балканската война. Казвали „хайдутин". И в други места са използвали хайдутин, хайдук или хайдунор (Софийско), а се разбира разбойник.

Търся смисловите разлики и тънката понякога отлика между двете понятия разбойник и хайдутин. Намесват се и други думи като хайта, панта, комита... и те често са различно оцветени стилистично и хората влагат в тях най-различен, дори противоречив смисъл. Споменавам всичко това, за да видите в какво мътно блато влизам, без да знам как ще изляза от него. Но народът има сетива, с които винаги безпогрешно определя докъде стига хайдутството и докъде -хайдутлукът. И на неговото почти безпогрешно чувство за истинност се доверявам.”

- от автора, из предговора

***

Съдържание

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

КРЪВНИЦИТЕ ТОКАТЧИКА И СИНАП

„КУРБАНИ" ПО ПЪТЯ ПРЕЗ АЛЕМ ТАРЛА

ДУШМАН КАВАС, ЮНАК КАВАС!

АСАНДЖИКЪТ В ЗАСЯТО ЖИТО НЕ СТЪПВАЛ

ЕЛИДЖЕ Е ПОЛАН С ВОРЛИ ХАЙДУТЕ

ДА МИ СЕ СЛИСНЕ ДЕРЕБАШИ

СУС МИ ГРАЧИ, ГАРВАНЧЕ

ДЯВОЛЪТ ПРОБОЖДА ГАРВАНИ