Пътят на любовта

Алекс Милър (1936) е сред най-обичаните и награждаваните австралийски писатели. Два пъти е лауреат на най-престижната австралийска награда за литература "Майлс Франклин". Той създава проза с философска дълбочина, хуманна и проникновена. Главната тема в творчеството му е австралийската психика и взаимоотношенията между коренното население и заселниците.

„А когато Лена го погледна в очите, той видя в тях не щастието на булката, а някаква тъга, копнеж и меланхолия, стаени дълбоко в нея, сякаш същността й, нейното истинско „аз", онази потайна личност, която не се разкриваше, а бе някаква сянка, искаше да разбие задушаващия затвор на онова другото съществувание. Стана му пределно ясно, че не я познава. И разбра в онзи миг, че пътят на любовта може да бъде опознат толкова, колкото и пътят на смъртта."

Изповедта на писателя е безпощадно искрена, избираща от дълбините на сърцето и спираща дъха.

Историята започва, когато 16-годишният англичанин напуска мрачния следвоенен Лондон и отива в австралийската пустош „с копнеж към онова, което се намира отвъд хоризонта". Десетки години по-късно зрелият мъж разказва как сбъднатата младежка мечта се сблъсква с другия копнеж, вдъхновил живота му на писател. Как тези два на пръв поглед противоречиви импулса - пустошта и градът, са се съчетали в сложната същност на твореца. Дали те са антагонисти, или са две части от едно цяло, наречено живот? Успял ли е Алекс Милър да ги помири, ще разберем в последните страници на този незабравим роман.