Белият час

Минимализъм

Нищо излишно - дърво и стъкло, и вода.

Хляб, който, сложен на масата, няма остатък.

Ден на живот, съизмерен с деня на смъртта -

после една безбагажна отсечка оттатък.

Нищо излишно - оголена стая и под,

няколко ребърни опита - дело на паяк.

Място от долу до горе за този живот,

който е първо началото, после - и краят.

Нищо излишно - една целокупна любов

с изгреви, залези, хляб, и икона.

Месец, едва доловим в остъкления зов,

с който очите в прозорците слънцето гонят.

Пролет и есен, и лято, и зима, и ден,

който към мен приобщава пръстта и небето.

Нищо излишно. В една разточителна тлен -

само горещото малко ьдро на сърцето.